Възпитанието – да предаваме ценности, а не да изискваме подчинение

дисциплина дете родител възпитание

Родителите винаги търсят начин да възпитат у децата си чувството за отговорност. В много домове се разчита на ежедневните домашни задължения, които да станат решение на този проблем. Хвърлянето на боклука, приготвянето на храната, поливането на цветята или миенето на съдовете се смятат за ефективен повод да развием чувство за отговорност, докато расте детето.

Наистина ли детето, което има подредена стая и отлични оценки е отговорно?

Отговорът е „НЕ“. В действителност тези ежедневни домашни задължения, макар и важни за поддържането на дома ни, може да нямат положителен ефект за създаването на чувство за отговорност. Точно обратното – в някои домове ежедневните задължения водят до ежедневни битки, предизвикващи съпротива и гняв, както у децата, така и у родителите. Принудителното изпълнение на тези задължение може би ще доведе до послушание и до чисти кухни, но може да има и негативно влияние върху формирането на характера. Простата истина е, че отговорността не може да бъде насадена отвън.

Разбира се, това не означава да не учите детето да се включва в домашните задължения, но е важен методът, по който да става това. Използването на игри още от най-ранна възраст ще направят подобни занимания интересни. Изпуснете ли този момент, може да се окаже, че се опитвате да научите детето на отговорност чрез заплахи и наказания, а това едва ли е възможно.

Източници на чувството за отговорност

Тъй като желаем нашите деца да израснат като отговорни личности, ние искаме тяхното чувство за отговорност да се корени във висши ценности като уважение, състрадание, грижа, съпричастност. Обикновено разглеждаме чувството за отговорност в крайно конкретни негови проявления като разхвърляна детска стая, лоши оценки в училище, небрежно написано домашно, непослушание или лоши обноски.

Запомнете: децата могат да бъдат с подредена стая и отлични оценки и въпреки това да са безотговорни в решенията си. Това важи с особена сила за деца, на които винаги им се казва какво да правят и които имат много малко възможности за лична преценка и избор. От друга страна, децата, на които е дадена възможност да вземат решение, израстват психологически уверени и като възрастни успяват да изберат и работата, която да ги удовлетворява.

Ценностите не се преподават директно. Те се възприемат и стават част от мисленето на детето само, когато то има доверие на възрастния, желае да му подражава и иска да вземе пример от него.

Въпросът, който стои пред нас, е има ли такива действия и отношения, които да възпитат желаното чувство за отговорност у нашите деца?  Ето как може да стане това:

Чувството за отговорност у децата започва да се формира от отношението и уменията на родителите. Отношението се състои в това да позволим на децата да чувстват всичко. Да, правилно прочетохте – да ЧУВСТВАТ всичко. В същото време още по-голямата трудност се състои в това да сме способни да демонстрираме на детето приемливите начини за справяне с тези чувства. Замислете се – собствените ни родители и учители не са ни подготвили да се справяме с емоциите. Самите те не са знаели как да се справят със силните чувства. При сблъсъка с бурните емоции у децата, те са се опитвали да отричат тяхното съществуване, да не ги признават, да ги подтискат или да ги разкрасяват.

Не използвайте тези безполезни фрази:

Отричане: „Ти не мислиш наистина това, което казваш. Знаеш, че обичаш братчето си“

Непризнаване: „Не ми се прави на ядосан!“

Подтискане: „Ако кажеш думата „мразя“ още веднъж, така ще те напляскам, че да помниш цял живот“

Разкрасяване: “

Какво да направим?

  1. Оставете детето да изрази емоциите си – ако е гневно и тропа с крак, оставете го няколко минути, докато бурята отшуми. След това признайте чувствата му и му помогнете да ги преодолее: „Зная, че си ядосан, но така няма да решим проблема. Искаш ли да поговорим?“
  2. Не се опитвайте да казвате на детето какво да чувства и мисли, вместо това му помогнете да се справи, ако виждате неприемливо поведение.
  3. Ако все още вярвате, че шамарите имат възпитателен характер, време е да промените мисленето си. В противен случай, ще имате дете, което само ще прави напук или пък ще ви се подчинява само защото се бои от наказание (и в крайна сметка пак ще направи това, което си е наумило, но тайно).
  4. Бъдете съюзник, а не съдник – за едно дете репликата „вярвам в теб“ е много по-ценна от „все се проваляш“
  5. Обърнете внимание на постиженията, колкото и малки да са те, вместо на провалите, колкото и големи да са те.
  6. Игрите (особено в по-ранна възраст) са много силен възпитателен инструмент – използвайте ги винаги, когато можете. Чрез играта можете да предадете важни морални ценности, чувство на грижа и отговорност, да изградите доверие между вас и детето ви.
  7. Запишете детето на спорт – това също е чудесен начин децата да се справят с негативните чувства, да се научат да следват целите си и да имат мотивация. Спортните занимания обаче трябва винаги да са съобразени с желанията на детето, а не да се случват насила.
  8. И накрая – не пестете чувствата си, колкото и да ви се струва, че моментът не е подходящ, за да кажете „обичам те“ (понеже вашият малък наследник има двойка по математика или ви е ядосал с неподходяща реплика). Когато вие самите изразявате чувствата си, учите и своите деца да съумяват да направят това.

Вижте още:

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

35 подаръка, които децата ви никога няма да забравят. Без №4 просто са обречени…

Не съм идеална майка

Спазвайте тези 7 правила, ако все пак се налага да накажете детето си

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ