Да биеш или да не биеш – какво се случва с децата, възпитавани чрез насилие

бой родител дете майка

Кой от нас не е удрял детето си? Шамари, резки дърпания с ръка, пошляпвания по дупето – също се броят. Вероятно тези, които най-малко веднъж са вдигaли ръка на „непоносимото” хлапе, за съжаление са по-голямата част.

Всяко физическо въздействие, което предизвиква минимална физическа и психическа болка или страх от болка – се броят!

Всичко, което не можете да си позволите срещу възрастен човек, по-силен от вас – вие не трябва да си позволявате по отношение на детето.

Много родители казват:

“Биеха ме и аз израснах добър човек. И как да им обясниш нещо различно, като разбират само от шамари? ”

Психолози смятат, че това отношение е ярък признак за човек с разбита психика, човек, който разбира само от принуди и този метод ще прилага и към другите, защото само той му е известен.

Ето какво се случва в съзнанието на детето, когато го бият:

  1. Бързо забравя за какво е наказано.
  2. В този момент, когато го бие майката или бащата, хората, които възприема единствените надеждни хора в света, детето не помни нищо.
  3. То чувства само това, че го бият. А вие си мислите, че шепне на себе си: “Повече няма да правя така, повече няма”.
  4. То се чувства много лошо и необичано. Защото тези, които са обичани, не ги бият, нали?
  5. То започва да се мрази и да не обича себе си. Губи себеуважение – как е възможно да се уважава човек, когото го бият?
  6. То започва да осъзнава, че най-добрият начин да изрази своето неуважение и липса на любов към друг човек – това е да го удари.
  7. Така ще постъпва и по-късно, когато стане възрастен. И някога на пътя му ще се окажат мама или татко.
  8. То започва да осъзнава, че единственият начин да избегне наказание – е да угоди на мама и татко. Без значение какво прави извън зоната на родителски достъп – важно е да изглежда така. За да не го бият.
  9. То осъзнава, че мама и татко не го разбират. Ако го разбираха – нямаше да го бият. И то спира да вярва на родителите си.
  10. Битото дете никога няма да забрави това. Може би ще стане благополучен човек? Да, но завинаги у него ще останат:
    – недоверие към близките;
    – ниско самочувствие;
    – желанието да манипулира другите заради собствената си безопасност.
  11. Сякаш няма нищо страшно. Ще го изтърпим по някакъв начин. Важно да е живо и здраво и да слуша. Но да слуша – това определено не е най-важното качество, което трябва да притежава едно дете.

 

Източник: bg.checkonlineforyou.com

Вижте още:

9 причини да не затрупваме детето си с техника поне до 12 годишна възраст

10 фрази, които превръщат децата в комплексирани възрастни

Отхвърленото дете и обидните думи

Децата и страхът от родителите

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: