Прегръщайте и обичайте детето си, само така то ще стане уверена и самостоятелна личност

Повече от всеки друг биологичен вид, човешките бебета се раждат уязвими и зависими. Бременността и ранното детство просто изцеждат силите на майката и – индиректно – на останалите членове на семейството. Независимо от жестоките болки при раждането, многобройните неудобства на бременността и кърменето, както и шумните непрекъснати изисквания на новороденото обаче, огромното мнозинство от майките обикновено се посвещават на утешаването, храненето и защитата на своите малки. Всъщност повечето го вършат с радост и ако някоя майка не го прави, намираме това за патологично.

На много хора, които не са родители – това поведение може да изглежда необяснимо. Какво би могло да накара родителите да се откажат от съня, секса, приятелите, личното време и практически всяко друго удоволствие в живота, за да отговорят на изискванията на малко, често дразнещо шумно, претенциозно същество, което се подмокря?

Тайната е, че грижите за децата в много отношения са неописуемо приятни.

Какво се случва в мозъка на родителите?

Мозъкът ни награждава за взаимодействието с нашите деца, особено когато са бебета: техният мирис, гукащите звуци, които издават, когато са спокойни, меката и гладка кожа и особено лицата им са създадени, за да ни изпълват с радост. Това, което наричаме „сладко“ е всъщност еволюционна адаптация, която спомага да се гарантира, че родителите ще се грижат за децата си, че потребностите на бебетата ще бъдат задоволявани и родителите ще се заемат с удоволствие с тази определено неблагодарна задача.

Какво се случва в мозъка на детето?

По време на нашето развитие, ако всичко върви нормално, ние получаваме внимателни, нежни и любящи грижи. Когато ни е студено, когато сме гладни, жадни, уплашени или стресирани по някакъв начин, нашият плач и викове ще доведат утешаващите ни родители, които ще задоволят потребностите ни и ще уталожат стреса ни с любящото си внимание. С тези нежни грижи едновременно се стимулират две основни невронни мрежи в развиващия се мозък. Първата е сложната мрежа на сетивните възприятия, свързани с човешките взаимодействия: лицето, усмивката, гласът, докосването и миризмата на родителя. Втората е стимулацията на невронните мрежи, опосредстващи удоволствието. Тази „система на наградите“ може да се активира по няколко начина, един от които е облекчаването на стреса. Утоляването на жаждата и на глада, успокояването на тревожността неизменно водят до чувството на удоволствие и комфорт. А когато два модела на невронна активност се появяват едновременно и с достатъчно повторение, се създава асоциация между тях.

Връзката между удоволствието и човешките взаимоотношения

В случая с откликващото родителство удоволствието и човешките взаимоотношения неразривно се преплитат. Тази взаимовръзка – асоциирането на удоволствието с човешкото взаимодействие – е важното невробиологично „лепило“, което слепва и създава здравите взаимоотношения. След това най-големите награди, които можем да получаваме, са вниманието, одобрението и привързаността на обичаните и уважаваните от нас хора. По същия начин най-силната болка, която изпитваме, е загубата на това внимание, одобрение и привързаност – най-очевидният пример е, разбира се, смъртта на любим човек. Затова дори и най-големите ни интелектуални, спортни и професионални триумфи изглеждат напразни, ако нямаме с кого да ги споделим.

 

Привързаността – модел за връзките между хората, изграден още от бебешка възраст

Ако сте едно от многото бебета, родени в пълен с обич дом, ще имате грижовен родител – майка или баща, който последователно и многократно ще задоволява потребностите ви. Отново и отново единият или и двамата родители ще идват, когато плачете, ще ви успокояват, когато сте гладни, уплашени или ви е студено. С развитието на мозъка тези любящи родители задават шаблона, който използвате за човешките взаимоотношения. Следователно привързаността е шаблон на паметта за връзките между хората. Той служи като ваш основен светоглед в човешките взаимоотношения. Шаблонът е дълбоко повлиян от това дали имате мили, фино настроени към вас родителски грижи, или получавате непоследователни, често непостоянни, малтретиращи или пренебрегващи „грижи“.

Когато на децата не се дава възможност да развият постоянни взаимоотношения с един или двама души, полагащи основните грижи, през първите три години от живота, това има траен ефект върху способността да изграждат нормални взаимоотношения на привързаност един към друг. Деца, които са лишени от последователна физическа привързаност или от възможността да изграждат любящи връзки, просто не получават структурираната като модел, повтаряща се стимулация, необходима за правилното изграждане на системите в мозъка, свързващи наградата, удоволствието и човешките взаимоотношения.

 

Как любовта на родителите към бебето влияе върху способността му да създава здрави връзки в зряла възраст?

Бебетата веднага възприемат обгрижването, държането на ръце, докосването и люлеенето като успокояващи и приятни. Ако получават любящи родителски грижи и някой винаги идва при тях, когато са стресирани от глад и страх, радостта и облекчението от това, че са нахранени и успокоени, се асоциират с човешки контакт. Така в нормалното детство грижовните човешки взаимодействия стават тясно и силно свързани с удоволствието. Всеки един от хилядите пъти, когато реагираме на нашето плачещо бебе, ние способстваме за създаването на неговата психично здравословна способност да извлича удоволствие от бъдещите човешки връзки.

Ако обаче усмивките на бебето се пренебрегват, ако то е оставяно многократно да плаче само, ако не е хранено или е хранено грубо, без нежност и без да е държано на ръце, положителните асоциации между човешкия контакт и безопасността, предвидимостта и удоволствието може да не се развият. Ако детето започва да изгражда връзка с един човек, но е изоставено в момента, в който се почувства комфортно със специфичния му мирис, ритъм и усмивка, а след това отново е изоставено, за да свиква с нов човек, който ще полага грижите за него, тези асоциации може никога да не възникнат.

Недостатъчният брой повторения уврежда връзката – хората не са взаимозаменяеми. Привързаността между бебето и родителите му не е тривиална: любовта, която бебето изпитва към тези, които се грижат за него, е също толкова дълбока, колкото и най-дълбоката романтична връзка. И наистина, именно този шаблонен спомен за първичната привързаност ще позволи на бебето да има здрави интимни връзки в зряла възраст.

Из книгата „Момчето, което беше отгледано като куче“
на детския психиатър и невролог д-р Брус Пери, в съавторство с журналистката Мая Салавиц,
предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“

 

Вижте още:

Прегръдката и невербалната комуникация като възпитателно средство

Психолог: Най-голямата грешка на родителите е, че се опитват да спестят трудностите на децата си

10 причини, поради които тръшкането при децата всъщност е полезно

Майчината прегръдка и значението й за бебето

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien