Срамежливото дете

Срамежливо ли е вашето дете? На какво се дължи това? Има ли повод за тревога и как да помогнем на стеснителното дете да се отпусне? Тези и други въпроси вълнуват не малка част от родителите, чиито деца са по-свити и по-трудно се предразполагат към околните.

Срамежливостта е често срещано, но малко познато психично състояние. Появява се, когато детето е поставено пред нова социална ситуация и трябва да се справи с предизвикателствата, които носи тя. Приема се като адаптивен механизъм или част от темперамента на човека. Срамежливостта не е болест и може да бъде преодоляна. Представлява коктейл от емоции, сред които преобладават страх, любопитство, интерес, тревожност, възбуда, негативизъм.

Външната и проява на срамежливостта при децата се изразява под формата на физическа и вербална сдържаност, избягване на зрителния контакт. Възможно е да има още ускоряване на сърдечния ритъм, обилно изпотяване, изчервяване, промяна в дишането, гласа, тремор на ръцете и др.

Срамежливостта може да играе и ролята на защитен механизъм, чрез който детето си набавя време, докато възстанови контрола над ситуацията. Ето защо то се скрива, отказва да говори и да слуша. Добрата новина е, че това се преодолява с трупането на опит. При липсват други усложнения свенливото дете не е изложено на риск от развитие на психическо заболяване или проблемно поведение. Съществуват обаче деца, при които проявите на срамежливост са крайни и непреходни. Това състояние ги поставя в риск. Те трудно ще развият социалните си умения, трудно ще представят себе си и постиженията си, трудно ще общуват и ще бъдат сами.

Поведението на срамежливото дете влияе и на възприятията на околните. Често те ще приемат стеснителното дете като недружелюбно, нелюбознателно, затворено, отчуждено, и дори не толкова интелигентно. Последствията за детето могат да бъдат твърде мъчителни, особено ако родителите не му помогнат. Ако състоянието продължи във времето животът на такъв човек може да се превърне в серия от изпуснати възможности, тъй като засегнати ще бъдат – развитието на социалните умения и научаването.

Появата на срамежливост и нейното преодоляване е предизвикателство за повечето родители, тъй като тя може да се дължи на различни причини – конституционална предразположеност и  наследствен характер или да бъде заучено поведение в рамките на средата. Възможна е и комбинацията от двете.

Срамежливостта може да е резултат от липсата на сигурност и защитеност у дома, силна чувствителност, висока тревожност, подражание, продължителна изолация, груба и натрапчива във времето критика, авторитарен стил на възпитание, доминиращ страх от допускане на грешки, етикетирането.

Определяне на произхода на срамежливостта е важно по отношение на избора на методите, които ще бъдат приложени за нейното преодоляване.

За целта родителите трябва да помислят над въпросите:
  • Къде детето проявява свенливост – при среща с непознат, в група, на празници и рождени дни, в нова ситуация или навсякъде?
  • Детето ви има ли проблем с храненето на обществено място или у вашите близки?
  • Играе ли с другите деца?
  • Говори ли по телефона?
  • Срамува ли се, когато трябва да се представи на някой, в детската градина, в клас?
  • Има ли опити и желание за изява на тържества или участия в клубове по интереси?
Колко продължително и често е това състояние?

Отговорите на тези въпроси са важни по отношение на диференциране на срамежливостта, която е нормално явление, от по-сериозна диагноза и изборът на адекватна терапевтична програма. Важно е да се разграничи една обикновена стеснителност с по-сериозно разстройство на развитието, нарушение, при което липсва вербалната, а в някои случаи и невербалната комуникация, специфично разстройство на развитието или забавено развитие, синдром на Аспергер, висока личностова тревожност и др.

Ако забележите трайна тенденция състоянието да съпътства ежедневието на детето, потърсете квалифицирана помощ.

Източник: therapy.bg

Вижте още:

Ранни насочващи симптоми, че детето може да има аутизъм (2-5 г.)

Чувствителните деца

Защо не трябва да караме децата да споделят играчките си – историята на една майка

Ако детето не проговаря

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: