Защо не действат виковете и наказанията и как да накараме детето да ни чуе

родител дете викове наказания

Ако ви се налага да прибягвате до пошляпване в опит да спрете растящия в дома ви „тиранин”, то тази статия е за вас.

Досега сигурно вече сте забелязали, че като родители ние всъщност не можем да накараме децата да направят каквото и да било. Когато опитаме, сблъскваме се с два отговора: нашите „малки угодници” ни се подчиняват, вдъхновени единствено от желанието да надминат братята или сестрите си и „да се държат по-добре”, докато „тираните” се противопоставят или опълчват. Но не се залъгвайте, никоя от тези реакции не е признак на готовност за сътрудничество.

Вместо да обричаме на провал опитите си за силово подчинение посредством доминиране, ние трябва да насочим вниманието си към извоюване на сътрудничество и влияние върху детето. След като не можем да ги „накараме”, ще се наложи „да ги накараме да го искат”.

Бихме могли да стимулираме готовността на децата ни да сътрудничат, ако създадем подходящите условия:

  • Като изграждаме отношения на взаимно уважение първо между двамата родители (чух хихикането) и после включим и децата.
  • Като вдъхваме сила на децата си. Оказваме им съдействие да се почувстват способни – пренасочваме състоянието на зависимост към самостоятелност.
  • Като сплотяваме семейството, така че детето да усети, че е част от „отбор” и да намери мотивация да желае да помогне на отбора като цяло, вместо да възприеме начин на мислене от тима „всеки за себе си”.

Отнема време тези условия да се превърнат в нещо постоянно за семейството. Ако една вечер сте се въздържали от обичайните си крясъци, това не вкарва мигом уважение в отношенията. Но ако прилагате постоянство и решимост, това ще се случи. Не се предавайте прекалено рано. Крайният резултат е удивителен и ползотворен, както за вас, така и за децата ви.

Какво да правим?

Първо – недейте да побеждавате. Съжалявам. Знам, че не ви се е искало да чуете точно това. Важно е обаче да спрете да побеждавате, защото може и да успеете да натикате в устата на четиригодишното си дете онова парче броколи, за което сте така непреклонни, че трябва да изяде, но това само подхранва битката за превъзходство в семейството. Когато побеждаваме:

  • Даваме пример за доминиране на детето си и то ни подражава
  • Показваме неуважение към децата си. Поставяме ги в позицията на перманентно губещи.
  • Учим ги, че „могъществото е добро”
  • Всеки път потъпкваме по малко децата и те трябва да намерят начин да се изправят – обикновена чрез отплата или стремеж към още власт.

Второ – недейте да губите. Демонстрирайте малко самоуважение. Като стана дума за даване на пример, трябва да демонстрираме самоуважение пред децата си. Как биха ни уважавали, ако ние сами не го правим? Показваме на хората как да ни третират и не е добре да позволяваме да бъдем оскърбявани от друг. Когато губим:

  • Губим самоуважението си
  • Мнението на децата ни за нас се влошава
  • Още веднъж доказваме, че „могъществото е добро”

Например: ако след като откажете бонбони на децата си три пъти, накрая ви идва до гуша от мрънкането им и отвръщате: „Добре, но само един”, можете да се обзаложите, че те ще възприемат тази тактика като постоянен стил на действие, за да стане тяхното, и ще погледнат на вас като на доста невзрачна фигура на авторитет. Не можем да допуснем такова нещо.

Решението:

Трикът се състои в това да намерите трети междинен вариант: примирение. Не е нужно да играете играта до горчивия финал. Ако напуснете игралното поле, детето остава без опонент. Вместо изход от вида печеливш-губещ, целта ни е да намерим решение от двама печеливши или най-доброто за двете страни.

Ето някои примери:

  • Трябва да си измием зъбите, защото плаката ще причини кариеси. Не защото „аз казах:.
  • Трябва да седим по местата си, докато сме в ресторанта, за да могат сервитьорите да се движат, без да се притесняват, че ще се сблъскват с някого.
  • Трябва да оставим калните ботуши пред вратата, за да запазим пода чист.

Това са изискванията на ситуацията. Те звучат със своя собствена логика, а не с личните предпочитания или личната логика на всеки един отделен индивид.

Из книгата „Скъпи, провалих децата“ на Алисън Шейфър,
предоставена с любезното съдействие на издателство Colibri

Вижте още:

9 пропуска във възпитанието, които повлияват физическото и духовно здраве

Възпитание, дисциплина и въвеждане на правила по метода Монтесори

Безгрижният родител – нов подход при възпитанието на деца

Съвременната родителска обич – как възпитаваме разглезени деца

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: