Как да отговорим на въпроса „Мамо, от къде идват бебетата?“

мама дете

„От къде идват бебетата?“ Този въпрос сигурно ще бъде зададен, когато детето наближи 3-годишна възраст.
По-лесно и по-добре е да му кажете истината още отначало, отколкото да му дадете неправдоподобно обяснение, което по-късно ще трябва да промените. Опитайте се да отговорите на въпроса така просто, както е зададен. Например, можете да кажете: „Бебето расте на специално място вътре в майката.“ Не е необходимо да му казвате нищо друго, ако за момента това го задоволи. Но след известно време то ще иска да знае как влиза бебето там и как излиза. Първият въпрос сигурно ще постави майката (или бащата) в неудобно положение. Тя може да помисли, че детето иска да знае нещо за зачеването и за половите връзки. Разбира се, детето няма това предвид. То си мисли, че разни неща влизат в стомаха при ядене и се чуди дали и бебето влиза по същия начин. Един простичък отговор е, че бебето расте от малко семенце, което винаги е било у майката. Ще минат доста месеци, преди то да запита каква е ролята на бащата.

Някои психолози смятат, че от самото начало трябва да се каже на детето, че ролята на бащата е да сложи своето семенце в майката. Може би това е правилно, особено когато се касае за малко момче, което чувства, че мъжът не играе никаква роля. Но повечето специалисти са на мнение, че не е необходимо на 3-4-годишното дете да се дава точна представа за физическата и емоционалната страна на половите взаимоотношения. Когато е задало въпроса, детето не е искало да узнае това. Необходимо е само да се задоволи неговата любознателност, и то на неговото умствено ниво.

А защо не щъркелът?
Може да запитате: „А не е ли по-лесно и по-удобно да му се каже за щъркела?“. Има няколко причини, поради които не трябва. Известно е, че ако майката или лелята на едно 3-годишно дете е бременна, то може да подозира къде расте бебето, като гледа фигурата на жената и като дочува разговори на тази тема. Детето сигурно ще се озадачи и разтревожи, ако майката нервно му каже нещо, различно от онова, което то смята за вярно. Даже и ако не подозира нищо на 3 години, то ще открие цялата истина или част от нея на 5, 7 или 9 години. По-добре е от самото начало да му кажете истината, защото в противен случай по-късно то ще реши, че вие сте го излъгали. А ако то разбере, че по някаква причина вие не сте посмели да му кажете истината, това ще постави преграда между вас и ще го накара да се чувства неловко. Тогава в бъдеще то едва ли ще ви зададе и други въпроси, колкото и разтревожено да е. Друга причина, поради която на 3-годишното дете трябва да се казва истината, е тази, че тогава то се задоволява с прости отговори. По-късно ще ви бъде по-лесно да отговорите на неговите по-трудни въпроси.

Откъс от книгата „Грижи за бебето и детето”,
Д-р Бенджамин Спок и Д-р Робърт Нийдълман

Вижте още:

Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

Не искам да крещя на детето си

7 родителски правила срещу разглезени деца

Грешките, които родителите допускат с децата си

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: