Моля ви, родители, не правете това с емоциите на децата си!

  • „Повече няма да те обичам, ако не престанеш да плачеш!“
  • „Най-хубавите си години пропилях, за да се грижа за теб.“
  • „Ако не ходиш на детска градина, много ще ме разочароваш.“
  • „Не мога да живея без теб и затова не бива да заминаваш да учиш в чужбина.“
  • „Обичам те и ти си длъжен да се държиш така, както аз искам.“

Внимание, това е емоционален шантаж!

Тези послания можем да определим като емоционално изнудване на родителя върху собственото му дете.

Емоционалният шантаж е поведение, което цели да манипулира и контролира поведението на друго човешко същество и се базира на емоциите.

Има родители, които се възползват от нестабилните детски чувства и манипулират успешно детското поведение.

Емоционалният шантаж често е израз на безсилие и се превръща в работещ модел на родителско поведение. Родителят отправя заплахи, свързани с прекратяване на отношенията и емоционалната връзка с детето, отхвърля го и се заканва да го изостави, когато то не се съобразява и не изпълнява изискванията му.

 

„Ще те обичам, АКО…..“

Любовта не бива да бъде използвана като оръжие, но често привързаността и желанието да предпазим детето я превръщат точно в това. Когато всички останали методи за контрол над детското поведение станат неефективни, много от родителите са склонни да използват емоционалният шантаж чрез родителската обич като възможност да контролират и манипулират детето. Често този вариант се оказва бърз и много ефективен, тъй като няма дете, което да желае да бъде изоставено и да не бъде обичано от собствените си родители.

Оттеглянето на обичта и това, че родителят „започва“ да го обича отново, след като вече  не му се сърди, обърква детето и то започва да изпитва съмнение относно трайността на чувствата към него. То започва все по-често да се пита дали ако постъпи по един или друг начин, ще бъде обичано от своите родители. Това създава у него съмнения, влияе върху самоуважението и самооценката му, накърнява достойнството му.

За всяко дете родителската любов трябва да е безусловна и непоклатима!

Лишавайте от притежания, но НЕ лишавайте детето от любов!

В случай, че детето не следва инструкциите, препоръките и желанията на родителя, не изпълнява задълженията си, то то може да бъде „наказано “ за своето неподчинение чрез отнемане на любима вещ за определен период от време, или от време прекарвано в любимо занимание. В никакъв случай обаче не бива да му бъде отнемана опората на майчината/ бащината обич, защото с нея му се отнемат и сигурността и доверието в отношенията с родителите.

Ако искаш да манипулираш дете, накарай го да се чувства виновно!

„Няма никога да разбереш колко много съм направил/а за теб и колко пъти съм пренебрегвал/а себе си“ е изречение, което родителите използват, за да провокират чувство на вина у своя наследник. Чувството на вина е изключително мъчително, не само за децата. То предизвиква след себе си редица други чувства, които карат детето да се възприема като недостойно и го объркват. Детето започва дори да се ненавижда и самообвинява.

Има родители, които търсят отплата и благодарност от детето за всяко нещо, което са направили или правят за него. Те искат да получат нещо в замяна на това, че са пренебрегнали своите желания, отделили са време и енергия в грижи. Тези родители обикновено възприемат самите себе си като жертви или потърпевши от действията на своите деца. Те страдат, защото детето не им се подчинява безусловно и го показват най-демонстративно – сърдят се, плачат, така че детето да ги види, обиждат и повишават тон. Пречупеното от вината дете започва да изпълнява изискванията им, за да не попадне отново в капана на вината, че то е причината за негативните чувства и преживявания на тези, които полагат най-големи грижи за него.

Детето изпитващо вина изпитва и страдание, и разочарование. То изпитва страх, че с обекта на привързаността – родителя, ще загуби и радостта, любовта, чувството на благополучие. Самотата е изключително страшна за всяко дете!

Резултатът

  • Емоционалният свят на детето е много крехък и се влияе от действията и думите на възрастните, които възприема като важни и ценни.
  • Резултатът от емоционалния шантаж е създаването на едни неуверени и объркани деца, които се превръщат в точно копие на своите родители.
  • Тези деца губят безгрижието на своето детство.
  • Тези деца отнемат обич и я дават отново, когато получат това, което искат.
  • Тези деца не се съобразяват с желанията и нуждите на другите, дори когато са привързани към тях и държат на взаимоотношенията с тях.
  • Тези деца, когато пораснат, умело успяват да представят дори своите интереси и цели като изключително важни и общи, съвместни: „Аз искам“ става глобалното „Ние така искаме!“
  • Тези деца стават силно тревожни, поради непрекъснатият страх, че ще „загубят“ майката и нейната грижа. След това тази тревожност се трансформира в отношението с партньора.
  • Грижовността е параван, зад който тези деца ще се скрият, но тази грижовност винаги ще е под формата на „Ако Аз…., то Ти …..“.

 

Автор: Теодора Пампулова, 
Детски психолог – Координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона

 

Вижте още:

Оставете детето да отстоява себе си, когато е право! История от практиката:

Тръшкането в детска възраст – на какво се дължи и как да реагираме?

Да биеш или да не биеш – какво се случва с децата, възпитавани чрез насилие

Наистина ли е толкова важно децата да могат да пишат и смятат преди 1-ви клас?

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: