Шамарите и детския мозък – какво се случва?

шамар детски мозък

Една от автоматичните реакции на много родители към нежеланото поведение е пляскането. Знаем, че има всякакви родители, всякакви деца и всякакви ситуации, изискващи дисциплиниране. И със сигурност разбираме, че гневът и разочарованието, заедно с желанието да вкарат децата си в правия път, кара някои родители да използват пляскането като дисциплинираща стратегия. Но изследователските данни категорично свидетелстват, че дори, когато родителите са любящи и подкрепящи, пляскането не само не помага за промяна на поведението в дългосрочен план, но има отрицателни последствия в ред отношения. Разбира се, има много други подходи, които са също толкова вредни. Изолирането за дълги периоди от време, различните форми на словесно или психическо насилие са все дисциплиниращи практики, чрез които родителите нараняват детето, без дори да са го докоснали с пръст.

Ето защо ние насърчаваме родителите да избягват всеки дисциплиниращ подход, който причинява болка, предизвиква страх или ужас. Най-малкото защото това е контрапродуктивно. Така вниманието на детето се пренасочва от собственото поведение и необходимостта за промяна към реакцията на родителя към това поведение. Което означава, че детето престава да мисли въобще за своите действия. То вече мисли за това, колко несправедлив и зъл е родителят, че му е причинил тази болка. Родителската реакция в такъв случай препятства постигането и на двете основни цели в дисциплинирането – промяната на проблемното поведение и изграждането на детския мозък, – защото бива елиминирана възможността детето да помисли за поведението си и да почувства здравословна вина или разкаяние.

 Друг важен проблем при пляскането е онова, което се случва с детето на физиологично и невробиологично ниво. Мозъкът интерпретира болката като заплаха. Така че, когато родителят причини физическа болка на детето, то се изправя пред един нерешим парадокс от биологично естество. Всички имаме вроден инстинкт, когато сме наранени или се страхуваме, да се обръщаме за закрила към онези, които се грижат за нас. Но когато родителят е източникът на болката и страха, мозъкът на детето е объркан. От една страна, детето чувства импулс да избяга от родителя, който му причинява болка. От друга, се стреми към него, за да търси сигурност. Така че, когато родителят стане източник на страх или болка, може да предизвика дезорганизация във функционирането на мозъка, тъй като за този парадокс няма решение. Ние наричаме това състояние „крайна форма на дезорганизирано привързване“. Стресовият хормон кортизол, освобождаващ се при подобно дезорганизирано вътрешно състояние, и повтарящите се преживявания на ярост и ужас, могат да причинят дълготрайни негативни ефекти върху развитието на мозъка , тъй като кортизолът е токсичен за мозъка и възпрепятства нормалното развитие. Суровите и жестоки наказания могат да доведат до значителни промени в мозъка – сред които унищожаването на мозъчни връзки и дори мозъчни клетки.

Друг проблем е, че пляскането показва на детето, че родителят не разполага с друга ефективна стратегия, освен причиняването на телесна болка. Трябва да помислим много сериозно: желаем ли да научим децата си да разрешават конфликтите, причинявайки физическа болка на по-слабите и беззащитните?

Пляскането често слага край на нежеланото поведение в даден момент, но то не е толкова ефективно в дългосрочен план. Децата често стават по-умели в прикриването на провиненията си. С други думи, съществува опасност децата да започнат да правят всичко необходимо, за да избегнат болката от физическото наказание, което означава лъжи и потайност.

И накрая – трябва да решим коя част от мозъка на детето желаем да развиваме и допринася ли за това пляскането. Родителите могат да избират да ангажират по-висшата мислеща част от детския мозък или по-нисшата и примитивна част чрез заплахи, страх, болка и гняв.

Из книгата „Дисциплина без драма” на Д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън,
предоставена с любезното съдействие на Издателство Хермес

Вижте още:

Възпитание и дисциплина без крясъци и шамари

Спазвайте тези 7 правила, ако все пак се налага да накажете детето си

Възпитание с шамари? Не, благодаря!

Непослушанието – родителска грешка или „то просто си е такова“