Чувствителните деца

увствително дете

Детето ви…

  • ….има ли силни емоционални реакции?
  • ….плаче ли често, даже и пред други хора?
  • ….разстройва ли се, когато някой друг е разстроен?
  • ….преживява ли нещата по-дълбоко от другите деца?
  • ….реагира ли прекомерно на дребни случки?
  • ….трудно ли се ангажира към промяна на планове?
  • ….изпада ли в „детинска ярост“ на възраст, на която повечето деца вече не го правят?
  • ….изглежда ли уязвимо и лесно ранимо?
  • ….чувства ли се наранено от критика?
  • ….склонно ли е да вижда несправедливост и предателство?
  • ….проявява ли нетърпимост към грешките на другите?
  • ….прибързва ли да заключи „те вече не са ми приятели“?
  • ….срамува ли се прекалено много?

Някои деца сякаш са родени с емоционалност в широки граници. Реакциите им са по-продължителни, по-чести и по-силни от средното. Те никога не са само малко разстроени, тъй като много бързо изпадат в пълно отчаяние. Чувстват се дълбоко наранени от събития, за които другите деца не обръщат внимание. За тези чувствителни деца емоциите са като приливна вълна, върху която нямат контрол.

Чувствителността в детска възраст

Когато на децата им липсват уменията, необходими им, за да се справят с емоционалните си реакции, те изпитват, както личностно, така и социално нараняване. През твърде голяма част от живота си такива деца се чувстват нещастни, тъй като лесно биват съкрушени от дребни несполуки. Другите деца обикновено ги избягват. Никак не е забавно да имаш срещу себе си човек, който е непрекъснато разстроен от нещо. Плачът или изпадането им в ярост пред съученици или други деца може да ги превърне в лесна прицелна точка за тормоз – насилниците им ще се опитват да предизвикат изблиците им, за да се забавляват.

Има ли връзка интелигентността със свърхчувствителността в детството?

Някои теоретици уверяват, че емоционалната „свърхвъзбудимост“ е неразделна част от високите умствени способности. Това обаче е заобикаляне на проблема. Безспорно има много умни деца, които трудно овладяват емоционалната си чувствителност, но да не търсим причините за това, защото „О, да, то си е такова“, е равносилно да обречем тези деца да бъдат цял живот нещастни. Децата, които са склонни да реагират по-бурно и по-често на събития, които ги разстройват, могат да усвоят начини да се успокояват и имат огромна потребност да го направят. Умението да овладяват по конструктивен начин неудобството и разочарованието е съществена част от тяхното израстване. Просто някои деца трябва да положат по-големи усилия от други, за да се научат на това.

Справяне, вместо търсене на отдушник – как да научим детето си на това?

Трябва ли да оставите чувствителното си дете да излее чувствата си чрез кряскане, ритане и удряне с юмруци на възглавници? Отговорът е „не“. Няма абсолютно никакво научно доказателство за каквито и да било ползи от търсенето на отдушник на чувствата. Макар че безспорно е по-добре едно дете да удари върху чина, вместо да удря съученик, нито една от тези две стратегии няма да подобри положението му или да му помогне да изпитва повече сигурност. Удрянето, тропането с крака, крясъците, когато си мисли, че е постъпено зле с него, само помага за повторно преживяване на негативните чувства. А освен това другите деца ще гледат да избягват или ще се присмиват на тези, които публично изливат чувствата си.

Да научим децата да се справят с чувствата си…

…не означава да ги оставим да „изкарат“ от себе си това, което ги мъчи. Напротив, то предполага да им помогнем да разберат реакциите си, да променят интерпретациите си на ситуацията, да приемат неизбежните разочарования, да знаят кога и как да си дават почивка за освобождаване на напрежението и да реагират градивно на проблемите. Полагайте грижа да възпитавате емоциите на децата си така, както ги учите на обноски – говорете, обяснявайте, давайте топлота, накарайте детето да споделя. Не се отказвайте, ако след няколко опита поведението на детето не се промени. Всичко зависи от вашите усилия и търпение, за да може вашият син или дъщеря да израсне емоционално и да започне да владее твърде бурните си реакции.

В статията са използвани материали от книгата „Мъдро родителство за умни деца“
на издателство Ciela

Вижте още:

Какво да правим, ако детето ни удари?

Какво чувстват децата, когато трябва да споделят вещите и играчките си?

10 златни правила за възпитанието на детето

Ако детето ви излъже

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: