Как да се справим с агресивното поведение на детето в училище и вкъщи?

Когато детето използва агресията, боя и други видове отрицателно поведение като основно умение за справяне в трудни или конфликтни ситуации, скоро ще установите, че това не се случва само вкъщи, но и в училище, на улицата, на площадката или на друго обществено място.
Ако синът ви например използва физическа саморазправа, а дъщеря ви вербална агресия като единствен начин за решаване на проблемите, това е сигурен знак, че те трябва да развият нови умения. Така че, не губете време и не отлагайте, а започнете да ги учите как да разговарят, да общуват по-дипломатично и да правят компромиси, когато се налага. Ако не предприемете мерки в тази посока, когато пораснат децата ви ще влязат в света на възрастните образно казано с два груби ковашки чука в ръка, за да трошат проблемите с тях, а всъщност това, от което се нуждаят, за да станат успешни хора, са фини и прецизни инструменти.

Как да се справим с агресивното поведение на детето в училище?

Когато вашето хлапе се сбие в училище и директорът или учителят ви се обади или ви извика на разговор, първото нещо, което като родител трябва да направите, е да разберете какво точно се е случило. Така ще знаете каква точно е била ситуацията, когато седнете да я обсъждате с детето. А ето и какви да бъдат следващите ви стъпки:

Дайте на детето време да се успокои

Когато хлапето се върне вкъщи, дайте му 10-тина минути да се преориентира в новата обстановка и да се успокои. Ако иска да хапне нещо, нека го направи. Не подхващайте темата веднага след като то пристъпи прага, защото адаптирането към нова ситуация е трудно дори за възрастните, а какво остава за децата. След 10 минути можете да започнете разговора за конкретната случка, но преди да е минало това време на сина ви или дъщеря ви ще им бъде трудно да изразят и да се справят с емоциите си.

Бъдете директни с детето, не говорете със заобикалки, избягвайте думата „но“

Когато обсъждате случката с вашия наследник, опитайте се да избегнете обвиненията и да не обикаляте около темата с подвеждащи въпроси. Вместо това, говорете открито, изложете фактите такива, каквито ги знаете от директора или от учителя. Може да кажете „Днес ми се обадиха от училището и бяха много притеснени. Ще ми кажеш ли какво точно стана?“, но не използвайте въпроси като „Днес случи ли се нещо в училище, за което да искаш да поговорим?“ Това са подвеждащи питания, които детето възприема като „капан“ – те ще го изнервят и ще подкопаят доверието му във вас, защото то ще се чуди какво да очаква и как ще реагирате.

Когато вие говорите избягвайте да използвате думата „но“. Това е един много важен практически съвет за ситуациите, в които не сте съгласни с детето си или искате да му обърнете внимание на нещо. Вместо думичката „но“ можете да използвате например „и“, защото „но“ обикновено води до прекъсване на комуникацията. В действителност зад думата „но“ стои следното послание: „Сега ще ти кажа къде сгреши“. Това веднага активира защитна реакция у хлапето. Така че, използвайте правилните думи и се опитайте да разберете какво е искало да постигне с поведението си.

Изслушайте какво има да ви каже детето, дори и да не е право

Оставете детето най-напред да ви разкаже цялата история, ако иска да го направи. Не го прекъсвайте по средата, за да го опровергаете като кажете „От училище ми казаха съвсем друго нещо.“ Ако го направите, никога няма да чуете историята, разказана от гледна точка на детето. Между другото, версията на вашето хлапе може да не е точна, възможно е то да не е откровено или случката да е пречупена през неговите възприятия. Най-важното обаче не е това, а по-скоро да чуете цялата история от неговата уста и да сглобите голямата картина. Ако прекъснете детето, когато ви се струва, че не казва истината, възможно е да пропуснете факта, че към една история има различни гледни точни. И много често възприемането на обстоятелствата от страна на детето се различава от разбирането на един възрастен човек, а именно това погрешно възприемане на ситуацията трябва да се коригира. Така че, много важно е да насърчавате хлапето си да говори.

Слушайте активно детето си, когато говори

Ако кажете на детето: „От училище ми се обадиха днес и ми казаха, че си се сбил. Ще ми кажеш ли какво стана?“, то може и да ви разкаже, но може и да не го направи. Но ако то самото реши да говори, оставете го да разкаже колкото се може повече подробности. Насърчавайте го, казвайте от време на време „Да“, „И какво още?“, „Ясно, разбирам“ и „Какво стана после?“ Това са методи на активно слушане, които ще стимулират хлапето да говори и да се отпусне. Не забравяйте, че целта на разговора е не да заплашвате и да накажете детето, а да съберете цялата информация. От друга страна, ако детето отказва да говори за случката, препоръчително е да не му се разрешават игри, телевизия или да се забавлява с дигитални устройства докато не е готово да разговаря с вас по този проблем. Ако докато говорите с хлапето, то се спре или запъне на някой конкретен момент, повторете последното, което сте чули, за да се уверите, че сте го разбрали правилно. След като то завърши разказа си, кажете му и вие какво знаете от разговора с училището като започнете от нещата, които се повтарят в двете версии.

Задължително обсъдете с детето си вкъщи случката на агресия в училище

Основната причина непременно да проведете разговор с вашия син или вашата дъщеря за агресивното им поведение в училище, е фактът, че вкъщи е най-доброто място да обясните на едно дете на спокойствие какви алтернативи на физическото или вербалното насилие би могло да приложи в дадена ситуация. Ако това се случва за първи път, помогнете му да установи точния момент в случката, когато не са му достигнали умения да разреши проблема или конфликта и е използвало агресия и насилие вместо това. След това поговорете какви действия би могло да предприеме следващия път, за да не се стига до бой и обиди. Ако се случва за втори път детето да проявява агресия в училище, отново трябва да поговорите задължително за липсата на умения да се справя в конфликтни ситуации, но този път трябва да наложите и някаква санкция, за да може то да разбере, че действията му си имат последствия. Може например да му отнемете всички дигитални устройства – телефон, таблет, i-Pod – за определен период от време, като се уверите, че детето няма да има начин да ги използва и когато не сте наблизо.

Как да се справим с физическата агресия вкъщи?

Сбиването вкъщи се различава от сбиването в училище. Ако вие като родител не сте били пряк свидетел на спречкването между децата вкъщи, няма начин да разберете кой казва истината. Не забравяйте, че когато две хлапета, всяко от които възприема обстоятелствата по свой начин, се сбият, може и въобще да няма една истина за ситуацията. Тогава е твърде възможно просто две изопачени гледни точки към събитията да са усложнени от липсата на комуникация и на умения за справяне с проблеми и конфликти.

Ако не сте присъствали на началото на спречкването между децата, най-добрият начин да се справите би бил да наложите една и съща санкция и към двамата участници в ситуацията. Като начало, поговорете за кратко с всяко от децата, за да разберете техните позиции. След това приложете едно и също наказание и дайте един и същи наставления, независимо от това кой мислите, че е започнал конфликта. Разделете децата в две отделни стаи, а ако делят една стая – изпратете едното в кухнята или в хола. Това е много важно, за да се спре боят и за да могат децата да се успокоят. Към всяко дете трябва да се подхожда индивидуално, защото двете хлапета може да реагират коренно различно на наложеното наказание.

Не се учудвайте, ако децата се скарат или се сбият отново след един час и ако трябва отново да ги разделите в две отделни стаи. Важното при всички случаи ще бъде, че когато им кажете какви са последиците от техните действия и когато поговорите с тях за алтернативните начини, по които биха могли да реагират, вие „задвижвате“ тази част от мозъка им, която отговаря за по-добрата комуникация и разрешаването на проблеми. Това е част от извличането на съответните уроци при такива ситуации на агресия и насилие между децата. Ето защо родителите трябва да използват тези случки колкото се може повече, за да помагат на децата си да се научат какво е правилното поведение, когато се срещнат с проблем или попаднат в конфликт.

Също така, когато е възможно, припомняйте ми положителни примери на тяхното поведение при подобни обстоятелства, когато не са използвали физическо или вербално насилие. Това ще даде положителна посока на поведението им в бъдеще и ще им бъде изключително полезно в такива ситуации.

Автор: Джеймс Лийман, терапевт, учител и съветник на деца с поведенчески проблеми

 

Вижте още:

Помощ! Детето ми е побойник

Възпитание чрез бой – един порочен кръг

Агресията при малките деца – как да реагираме?

Какво да (не) казваме на детето си, когато се тръшка и има гневен изблик?

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: