Някои от най-хубавите стихове за мама

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО!

Асен Босев

Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.

За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

***

НА МАМА

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

***

НА МАЙКА МИ 

Христо Фотев

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми –
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми – мислите.
И докосни ги – моля те – накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й –
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея – за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те – и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета – понякога
си освежавай със червило устните…
И не умирай – заповядвам ти – до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля – съзерцавай ме
от погледите на жените – тихите…
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда –
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

***

КОГАТО МАМА Я НЯМА

Валери Петров

Косата на мама е светла и мека.
Ръката на мама е нежна и лека.
Тя много мила и много добра е
даже, когато не й се играе.

Но често до късно мама я няма –
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира
но това не ми стига, то се разбира.

И истински хубаво е в нашата къща
само, когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порастна ще направя така ,
че тя да не работи през целия ден
или нека работи, но нещо при мен.

***

ПЛАЧ ПО МАМА

Недяло Йорданов

Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.

И ето – ти си тръгна… Защо така набързо?
Навреме ли?… За майките изобщо няма възраст…

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка…
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави…

С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.

           ***

МАМА СЕ ВРЪЩА

Владимир Попов

Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прява да мине.

Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките – вихрен рояк –
път й правят да мине.

Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: „Сине…“
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине.

Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име.

***

НА МОЯ СИН

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото, човешкото, сърце,
първа аз – повярвай, скъпи сине,
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.

Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.

Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!

***

МАМО

Калина Малина

Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам.
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия.

Искам, мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивки светли да те грея.
Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли вечер да се сгушвам.

***

ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ

Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера?

С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина!

Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, Майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!

***

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО

Асен Босев

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

***

НА ТЕБЕ, МАМО!

Днес пак цветя ти подарявам,
сърдечно ти благодаря
и колко малко е, признавам
каквото и да ти даря.

Безкрайна топлина намирам
във твойте искрени очи.
Надеждата във тях намирам
всред сноп от слънчеви лъчи.

Но зная,че безсънни нощи
за мене плакала си ти.
Дори да се преструваш още
във тебе болката тупти.

Аз виждам черен отпечатък
от мен на твоето лице.
Отнех без жал живота кратък.
Пожертвах твоето сърце.

За мен безценни са,не струват
и най-високата цена
сълзите ти,не се купуват,
не се купува младостта.

Затуй пред теб сега заставам
и моля те да ми простиш.
Аз неведнъж сгреших,признавам,
но ти от обич ме търпиш.

На тебе този ден е,мамо,
но твои са и всички дни!
Едничко нещо искам само –
до мен да бъдеш вечно ти!

Тъй,сгушена до твойто рамо
дъждът в очите ми вали.
Щом ти си здрава,никой,мамо
не може да ни раздели!

***

КОЙ, ДЕЦА, НИ РАНО БУДИ

Иван Генов

Кой, деца, ни рано буди,
кой за нас се цял ден труди?
Мама, мама, само, само, само тя,
мама, мама, най-добрата на света!
Кой най-много ни обича,
кой ни храни и облича?
Мама, мама, само, само, само тя,
мама, мама, най-добрата на света!
Кой ни милва и завива,
кой с песен ни приспива?
Мама, мама, само, само, само тя,
мама, мама, най-добрата на света!

***

МАМО

Петя Йорданова

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък .

***

АКО СЪНУВАМ…

Ако нощес сънувам мама
и тя насън ме вика,
през свежа маслена поляна
от синя перуника…
Ако нощес сънувам мама,
облечена във бяло…
Смъртта превръщам във измама,
живота- във раздяла.
Ако нощес прегърна мама,
така ще съм щастлива…
Любими, няма да сме двама,
но мама ще е жива.

            ***

МАЙЧИЦЕ

Майчице, мила моя,
кажи ми, теб се моля,
що значи, мила мамо,
че теб обичам само

Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: