11 мита при отглеждането на деца и как да ги избегнем (особено номер 2)

Съществуват някои често разпространени митове и погрешни схващания, свързани с отглеждането и възпитанието на деца. Вижте кои са те и как да избегнем подобни неправилни възприятия и подходи:

МИТ 1: „Бебето нищо не разбира“

Според специалистите, 90% от мозъчните връзки се формират в първите три години от живота на човека.

Малкото дете разбира много повече, отколкото можете да си представите. То усеща вашите радост и тревога, тъга и вълнение. Говори му от момента на неговото раждане, то те чува и един ден ще откриеш, че те разбира. Новороденото различава гласове и силуети – показвай му предмети, хора и места, разказвай му истории, защото това създава нови връзки в мозъка.

Детето има нужда да усеща ежедневно обичта и присъствието на своите родители. Така се изгражда привързаност, която е в основата на превръщането на бебето в зряла личност. Прегръщай малкото дете

и му се радвай – то ще порасте много бързо. Давай му своята обич, допир и внимание в моментите, когато е будно, когато го храниш или го успокояваш. Това няма да разглези детето ти, просто ще го направи много щастливо и спокойно.

МИТ 2: „Не показвай прекалено често на детето си своята обич, защото ще го разглезиш“

Детето има нужда да усеща ежедневно обичта и присъствието на своите родители. Така се изгражда привързаност, която е в основата на превръщането на бебето в зряла личност. Прегръщай малкото дете

и му се радвай – то ще порасте много бързо. Давай му своята обич, допир и внимание в моментите, когато е будно, когато го храниш или го успокояваш. Това няма да разглези детето ти, просто ще го направи много щастливо и спокойно.

МИТ 3: „Има универсален дневен режим, подходящ за всяко дете“

Всяко дете има индивидуални потребности от сън, храна, игра. Дневният режим е важен и необходим за здравето и доброто самочувствие на детето. Изгради неговия дневен режим около нуждите му, твоето спокойствие и съветите на специалистите – намери баланса между тяхното мнение и своето уникално бебе. Ти го познаваш най-добре!

Научи се да наблюдаваш реакциите и поведението му. Така ще придобиеш увереност, че действията ти са правилни и отговарят на нуждите и състоянията на детето.

МИТ 4: „Развитието на всяко дете минава през едни и същи етапи и е с еднакви темпове“

Всички деца минават през определени етапи на развитие, но те могат да настъпват на различна възраст и в различен ред. Запознай се с уменията, които трябва да има твоето дете на определена възраст.

Не го сравнявай с другите – това, че твоето дете не може да прави неща, които може друго на неговата възраст, не означава непременно, че има проблем или забавяне в развитието. Когато детето чувствително изостава от неговите връстници, обърни се към специалист.

МИТ 5: „Добре гледаното дете расте в стерилна среда“

Прекаленото внимание към чистотата на средата, в която расте детето,  изостря неговата чувствителност, увеличава риска от алергии и пречи на развитието на имунитета му.

Хигиената е важна, особено в първите месеци от живота на бебето, когато то няма изграден имунитет, но често родителите са склонни да ограничават контакта на детето с околния свят, заобикалящите го хора и предмети, за да го предпазят. По този начин те не позволяват на детския организъм да се научи да се справя с микробите.

МИТ 6: „Добрата майка кърми. Кърменето гарантира здраво дете“

Направи всичко възможно да кърмиш детето си през първите 6 месеца. Не се чувствай виновнa, ако нямаш кърма – вината е по-вредна за отношенията ти с бебето от адаптираните млека. За майките, които се чувстват удобно с кърменето и трудно се разделят с него – помисли как да го спреш след определена възраст на детето си.

Все пак е доста необичайно деца над 2 години да бъдат кърмени. Те отдавна са получили от кърмата необходимите ползи и са изградили привързаност.

МИТ 7: „Отглеждането на деца е женска работа“

Всеки от родителите е важен и незаменим при отглеждането и възпитанието на детето. Бащите също са много грижовни към бебета, дори променят своя хормонален баланс около раждането на децата си.

След появата на бебето обсъдете с какво бащата ще се включи в ежедневните грижи. Ще се учудиш, че мъжете също могат да къпят новородени, да ги масажират, да ги носят и успокояват, да ги хранят от шише. А това е най-добрият начин за начало на живота – с мама и татко до теб!

МИТ 8: „Играта е загуба на време“

Играта развива познавателните способности на детето, умението му да общува, учи го на правила и колко важно е те да се спазват. Тя е урок по сътрудничество, обич, разбирателство и помага за формиране на творческо и логическо мислене, внимание, сръчност, бързи реакции, поведение, знание за обкръжаващата действителност.

Играта на открито е част от пълноценното детство – не лишавай детето си  от нея. Тя развива моториката му и носи голяма радост.

МИТ 9: „Моето дете е различно от останалите, поради което изпитвам срам и неудобство“

Между 10 и 15% от населението ще се развие увреждане или заболяване. Нека не гледаме на различието като на дефект. Дори и децата, които наричаме “нормални”, се развиват в много широки граници. Родителите на деца с увреждане или заболяване не трябва да изпитват срам и неудобство. Те се нуждаят от помощ – само трябва да я потърсят. Ще се изненадаш колко хора ще им предложат помощ и подкрепа, ще ги разберат и ще бъдат до тях.

МИТ 10: „Съществува идеално дете“

В очакване на нашето дете ние често си изграждаме идеален образ. Това може да ни попречи да видим уникалното дете, което имаме и да поставим пред него изисквания, които са непостижими.

Чуждото дете често изглежда идеално. Погрижи се за едно такова “идеално” дете за няколко часа и ще разбереш, че и то си има своите особености и изисква енергията, търпението и вниманието, които изисква отглеждането на собственото ти дете.

МИТ 11: „Общуването с дете с увреждания ще забави развитието на моето дете“

Не избягвай контакта между детето си и деца с увреждания. Подготви се за тях, подготви и детето си. Научавайки повече за уврежданията, а и опознавайки децата с тях, ще разбереш, че те не са опасни или заразни и не пречат на твоето дете.

Окуражавай детето си да контактува с детето с увреждане, при въпроси му обяснявай и бъди готов детето ти да се сближи с другото дете – това е толкова естествено! Общуването с дете с увреждане учи на толерантност към различията, съчувствие, взаимопомощ.

Статията е базирана на наръчника „Как да отгледаме щастливо дете“,
Фондация „За Нашите Деца“

Вижте още:

Митове и истини за майчинството

10 грешки, които да не допускате с второто дете

Колко време за гледане на телевизия да позволим на детето според възрастта?

Непослушанието „родителска грешка“ или „то просто си е такова